Започват спасителни археологически проучвания под ръководството на Минчо Димитров. Според археолозите жилищата съществуват от първата половина на VI хил. пр. Хр. (ранен Неолит Култура Караново I) и са открити три строителни хоризонта – три последователно съществуващи жилища. Два от строителни хоризонта са с дебелина 3 м., като горния е опожарен и от това се предполага, че живота на това място прекъсва за няколко хилядолетия, като отново се заражда през V хил. пр. Хр.

Къщата заема площ от 100 кв.м. Вероятно е била опожарена и всичко, което се е намирало в нея е било затрупано от отломките. Стените на места са запазени почти до 1 м.

Проучванията сочат, че жилищата са едностайни с обща преградна стена. Постройката е била наземна, като площта на по-голямото е 43 кв.м, а на другото – 16 кв.м.. Имали са общ покрив от слама и шума. Били са изградени от дървени колове, преплетени с тънки пръти, омазани със смес от глина, примесена със слама. Жилищата са ориентирани в посока север юг, покривът е двойностреховиден и за покривен материал е използвано слама, саз, ръженица и др. Подът е три пласта глина, като най-долният е трамбован. Входът на по-голямото жилище е от юг, а на другото е от изток. Южният вход е разрушен, но за източният е добре запазен и е видно, че е имал дървен праг.

През 2012 година, след детайлно и прецизно ново проучване, се доказва, че къщата е била двуетажна с височина около 7м. и има две помещения на първия етаж и едно на втория.

В зърнохранилищата са открити овъглени зърна от пшеница, ечемик, фий, леща и се предполага, че жителите на къщата са ги добивали сами. От находките може да се предполага за високото нивото на развитие на земеделието през периода на ранния неолит.

През 1979г. се разработва технология за цялостна консервация на неолитното жилище. То става достъпен археологически обект и през 1985г. в сутерена отваря врати експозицията „Праисторическо изкуство в Старозагорско“.