Хората от праисторическата епоха живеят без подслон и използват природните дадености на местността и естествените прикрития. Те се изхранвали с лов, риболов и събиране на диворастящи плодове, кореноплодни растения и др. Ползвали само сечива от кремък. Най-древните домове са пещерите, за което свидетелстват и историческите рисунки по техните стени.

С изобретяването на лъка, ловът се усъвършенства и в същото време е опитомено кучето, което става помощник на човека. По-късно започват да опитомяват кози и овце. Появява се първобитното животновъдство. A около жилищата от неизползваните семена на дивите растения, събирани от хората, започват да никнат посеви, за които те започват да се грижат и така постепенно от събирачеството се преминава към земеделие.

От 10000 до 8000 г. пр.н.е. хората отглеждат прости земеделски култури (диви и питомни) и развъждат опитомени животни. Към 7000 г. пр.н.е. започват да опитомяват и други животни, като крави и прасета, както и започват да живеят в постоянни и наколни селища. Появява се грънчарството, като развитието на тези умения не е едновременно и се появява по различно време в различните части на света.

Предполага се, че земеделието първо се заражда в Предна Азия. Древните обработвали земята с помощта на дървени и каменни оръдия. Отглеждали еднозърнестият лимец, а по-късно и различни сортове пшеница, ечемик, фий, бобови растения и други.

Този преход е наречен Неолитна революция и се случва около Х-ІІІ хилядолетие пр.н.е.

Неолит или Новокаменна епоха е описние на тип археологически находки. Тази епоха се свързва по-конкретно с група специфични поведенчески и културни промени сред човешките общества, включващи отглеждането на културни растения и използването на питомни животни. Преходът от събирателство и лов и номадски/полуномадски начин на живот (характерни за старо и среднокаменната епохи) към земеделие и уседнал начин на живот е наречен неолитна революция.

Неолит (от гръцки език neos - ново и lithos - камък - нова каменна епоха) е последния период от каменната епоха (по българските земи от 6000 до 4000 г. пр.н.е.). Терминът е измислен от Джон Лъбок през 1865 г. Периодът започва с откриването на земеделието и свършва, когато изполването на метални инструменти измества ползването на каменни.