В Европейския континент епохата на неолита настъпва най-рано на Балканския полуостров и вероятно е резултат от миграция на населението от югоизток през Мала Азия. Предполага се, че древните хора използвали естественото морско течение и така достигат до северните брегове на Средиземно море и устията на реките Струма и Места. Първите заселници били в района на днешна Тракия в края на VII и началото на VI х. пр. Хр. Те донесли със себе си нов тип сечива от кремък, опитомени животни, семена и познавали изработването на керамични съдове. Донасят и нов тип култура. Придвижват се към Тракийската низина и там намират изключително благоприятни условия за основната си дейност – земеделието и животновъдството.

Умерения климат, пълноводните реки и множеството потоци, плодородна почва, хълмове – обрасли с растителност, тучни ливади и богати на дивеч гори правят Тракия изключително благоприятно място за новия за Европа начин на производство. Всичко това е причина древните да останат трайно по нашите земи и поставят основите на първата цивилизация - изграждали и обитавали постоянни селища, като избирали места в близост до реките. С времето те строят своите къщи поколение след поколение, обработват земята и отглеждат своите животни. От намерените предмети предполагаме, че са имали собствени разбирания за живота и смъртта, извършвали са различни ритуали. Дървото, глината, камъкът и костта са били техните суровини.

От Балканите земеделието и скотовъдството бавно се разпространяват в Централна и Западна Европа.

Характерно за неолитната епоха е и появата на керамиката. Изработват се съдове за съхраняване на храни и напитки и за кулинарното им обработване (за пръв път става възможно варенето) с появата на пещите. Хората са си служили с различни оръжия и инструменти от камък, кост, рог или дърво, а каменните оръдия от тази епохата са грижливо полирани за разлика от палеолитните.

Археолозите предполагат, че земеделието и скововъдството са осигурявали добър живот на хората от неолита, защото те дълго време са обитавали едни и същи селища, които поради натрупването на строителни останки в продължение на хиляди години са добили облик на ниски хълмове (селищни могили). Някои са видими на повърхността, а други нямат видима индикация – това са така наречените „открити селища“. Особенно на гъсто са открити такива в подножието на Средна гора, като в района на гр. Стара Загора те са над 120 броя. Те са на разстояние от 3 до 8 км. едно до друго. Гъстотата на праисторическите селища е удивителна. Няма друга такава област в Европа с такава гъстота на заселване за периода на неолита.

Особенно известна е Карановската могила в Новозагорско, при разкопаването на която археолозите установяват 12-метрови последователни културни напластявания, датиращи от неолита, енеолита и бронзовата епоха, а едни от най-добре запазените неолитни жилища от новокаменната епоха се намират в музей в гр. Стара Загора. На територията на града са съществували пет праисторически селища и се предполага, че Стара Загора е била заселена още през новокаменната епоха (неолита). В днешния кв. „Колю Ганчев“ се намира Берекетската селищна могила, най-голямата в Европа. На десния бряг на река Бедечка се намира Шоповата могила, обитавана през каменно-медната и бронзовата епоха. Известната Азмашка селищна могила е била разположена в източната част на града. В западната част на Стара Загора в началото на неолита е възникнало праисторическо селище. Там има останки от две неолитни къщи. Съхраняват се под защитна постройка и са превърнати в световно известен праисторическо паметник. По отношение на интензивността на обитаване през праисторическата епоха, съдим, че територията на съвремения град Стара Загора е била избрана и предпочитана за заселване още във времето на новакаменната епоха.