По археологически данни се предполага, че за първи път се извършва „неолитизация“ в Близкия изток, в западната част на Иранското поле, в планинския район Загрос. Човекът от същество, консумиращо това, което природата му предоставя, се превръща в „производящо“, занимаващо се със земеделие и животновъдство. Появата на земеделието и отглеждането на питомни животни води до уседнал начин на живот, което е най-характерното за периода.

Едно от най-старите жилища в света, пострено от хора, датира приблизително от 10-ти век пр.н.е. като за строежа му са използвани кости на мамут. Находката е направена в СССР (Русия), село Межирич, недалече от Киев, (днешна Украйна), от група селяни през 1965 година.

Къщи в съвременния смисъл на думата започват да се строят през неолита и в зависимост от местоположението, те изглеждат различно и се появяват в различен етап на развитието на човешкото общество. Така например, счита се, че в Египет първите неолитни жилища са от 10-ти век преди новата ера, докато тези в Гърция са от около 6000 години преди новата ера. В северните райони, където зимата е студена, къщите са значително по-различни от останалите, те представляват една голяма кръгла или квадратна стая, с място за огнище в средата.

Предполага се, че в следствие настъпването на дефицит на обработваема земя древното малоазийско население (през VII хил.пр.Хр.) започва да търси нови места, използвайки удобните течения на реките Тунджа и Марица достига и се установява в плодородните полета на Горнотракийската низина.